Паметник край Трън, създаден в памет на загиналите за свободата, тъне в разруха
Тъне в съсипия паметникът в местността Слишовска могила край Трън , сигнализираха от общината. Високият 38 метра паметник се намира на входа на страната ни от Сърбия след Граничен контролно-пропусквателен пункт " Стрезимировци ". Строителството му почнало напролет на 1932 година със средства, събирани от локалното население, бежанци и офицерски сдружения. Паметникът трябвало да увековечи паметта на всички починали трънчани във войните за национално избавление и обединяване и да бъде възпоменание за раздраните след Ньойския контракт земи и фамилии.
Инициативата целяла да се окуражат българите, които тогава живеели на територията на някогашна Югославия. Камбаната на върха на паметника е трябвало да бие всеки ден, с цел да чуват нашите братя и сестри, че България мисли и си спомня за тях. Във времето на социализма концепцията била трансформирана, като вместо камбана, на върха му била инсталирана петолъчка. Внушителна бронзова фигура и през днешния ден припомня за починалите антифашисти 1923 – 1944 година и военнослужещи в Българската войска през Втората международна война 1944 – 1945 година Под основите на монумента била построена костница, а " безконечен огън " символизирал достойнството, родолюбието и саможертвата на българските воини. Монтирани били 18 мраморни плочи с имената на 266 починали, измежду които и един англичанин. Към паметника-костница съществувал и Музей на революционното придвижване.
Преди три години съдружие " Трънски пряпорец " и Трънското културно-просветно сдружение " Руй " стартираха самодейност за възобновяване на монумента съгласно първичната му концепция като Паметник на свободата, на чийто връх да бъде инсталирана камбана. Инициаторите оферират бронзовата фигура на партизанина да бъде преместена върху отсрещна арка, на която са изписани годините на антифашистката битка и на основаването на Българската социалдемократическа партия. Идеята бе подкрепена необятно от трънската общност. Съдействие даде обещание и Министерството на защитата.
По предварителни планове за възобновяване на монумента са нужни към 250 000 лева Община Трън изиска 100 000 лева от Министерството на защитата през 2020 година за ремонт на паметника. Той е в неприятно положение, основите са поддали, част от структурата е наклонена и е неотложно незабавното му подсилване, твърди кметът Цветислава Цветкова. По думите ѝ до момента в който не бъде укрепен паметникът, камбана не може да бъде инсталирана. Средствата към момента не са отпуснати.
По силата на Ньойския контракт от 1919г. 277,9 кв.км от Трънско остават в Република Югославия. От Трънска околия са откъснати 20 села. Границата от 1920 година разделя някои от тези села на две елементи - Петачинци, Стрезимировци, Врабча и Банкя. Половината от плодородното Знеполско поле останало в някогашна Югославия.
Инициативата целяла да се окуражат българите, които тогава живеели на територията на някогашна Югославия. Камбаната на върха на паметника е трябвало да бие всеки ден, с цел да чуват нашите братя и сестри, че България мисли и си спомня за тях. Във времето на социализма концепцията била трансформирана, като вместо камбана, на върха му била инсталирана петолъчка. Внушителна бронзова фигура и през днешния ден припомня за починалите антифашисти 1923 – 1944 година и военнослужещи в Българската войска през Втората международна война 1944 – 1945 година Под основите на монумента била построена костница, а " безконечен огън " символизирал достойнството, родолюбието и саможертвата на българските воини. Монтирани били 18 мраморни плочи с имената на 266 починали, измежду които и един англичанин. Към паметника-костница съществувал и Музей на революционното придвижване.
Преди три години съдружие " Трънски пряпорец " и Трънското културно-просветно сдружение " Руй " стартираха самодейност за възобновяване на монумента съгласно първичната му концепция като Паметник на свободата, на чийто връх да бъде инсталирана камбана. Инициаторите оферират бронзовата фигура на партизанина да бъде преместена върху отсрещна арка, на която са изписани годините на антифашистката битка и на основаването на Българската социалдемократическа партия. Идеята бе подкрепена необятно от трънската общност. Съдействие даде обещание и Министерството на защитата.
По предварителни планове за възобновяване на монумента са нужни към 250 000 лева Община Трън изиска 100 000 лева от Министерството на защитата през 2020 година за ремонт на паметника. Той е в неприятно положение, основите са поддали, част от структурата е наклонена и е неотложно незабавното му подсилване, твърди кметът Цветислава Цветкова. По думите ѝ до момента в който не бъде укрепен паметникът, камбана не може да бъде инсталирана. Средствата към момента не са отпуснати.
По силата на Ньойския контракт от 1919г. 277,9 кв.км от Трънско остават в Република Югославия. От Трънска околия са откъснати 20 села. Границата от 1920 година разделя някои от тези села на две елементи - Петачинци, Стрезимировци, Врабча и Банкя. Половината от плодородното Знеполско поле останало в някогашна Югославия.
Източник: dariknews.bg
КОМЕНТАРИ